Измерване и плащане на строителните скелета

Няма задължителни нормативни основания за измерването и плащането на строителните скелета. Има практики, които се използват различно.

В строителната практика се използват различни видове и типове скелета. По принцип скелето се предписва от проектанта, а когато е подпорно, то се проектира, оразмерява и приема със съответен образец акт. В Наредба №7/99 за минималните изисквания за ЗБУТ има раздел „специфични изисквания при използването на скелета“, спазването на които влияе и на цената.

По отношение на ценообразуването скелетата се делят на „подпорни“ и „фасадни“.

Подпорните скелета са пространствени конструкции и се измерват в „застроена кубатура“ (m3). Мери се по външните контури на обема. Ако скелето е проектирано като дървена конструкция, тогава се измерва по методиката за измерване на дървените конструкции – действително вложен материал.

Фасадните скелета са помощни конструкции (предимно инвентарни), които служат за работни платформи за изпълнение на различни видове работи (зидане, мазилки, боядисване, облицовки и др.) Те могат да бъдат вътрешни и външни. В практиката „фасадно скеле“ се нарича обикновено скелето по външната фасада.

В „Строителен обзор“ бр. 10/12 г. има разработени три примера за цени на фасадни скелета: дървено; тръбно инвентарно; модулно инвентарно. Има и съответни условия, които трябва да се спазват. Затова тук не се занимаваме с методиката за съставяне на анализните цени.

Възникващите в практиката спорове са по отношение на необходимия труд, необходимите материали, изхабяването (кратност на употреба) и измерването. Най-лесният начин за избягване или решаване на споровете е да не се прибягва до доказване с анализи, а да се договаря предварително офертна цена. Ако на строителя е изяснено предварително в проекта (техническата спецификация) какви са изискванията към скелето, той ще предложи цена, която няма да се доказва.

Фасадните скелета може да са различна конструкция. Това обстоятелство няма значение за инвеститорския контрол. Строителят може да използва фасадно скеле по негова преценка и според своите възможности. За инвеститорския контрол има значение само спазването на ЗБУТ. Срещаме случаи, при които строителят доказва, че използваното от него скеле е три пъти по-скъпо от „обичайно прилаганите скелета“ и иска да му се заплати, защото той разполага и работи само с този модел скелета, а в количествената сметка проектантът въобще не е предвидил скеле, защото е считал, че в конкретния случай цената на скелето ще бъде включена в цената на облицовката. Практиката е да се плаща „обичайно необходимият разход”, но ако този разход не е фиксиран предварително, единият участник е винаги обиден.

Споровете по отношение на измерването възникват главно от пояснението в УСН2 шифър 0213 където е записано, че в нормата е включена направата и преместването на инвентарни скелета в рамките на етажната височина до 4 метра. Някои инвеститори ползват некоректно този текст за всички скелета, а той се отнася само за мазилки, зидарии и боядисване вътре в помещения.

Външните фасадни скелета се мерят в квадратура по цялата заскелена плоскост включително на височина 1,5 m над последната платформа, т.е с височината на парапет 1,5 m.

Вътрешните скелета при височина на помещението до 4 m са включени само в норма време. Използваният материал обаче се плаща извън цената на мазилката, зидарията и т.н.